Уникалните скални образувания “Побитите камъни” са вписани в световния каталог на ЮНЕСКО като природен феномен. Те се намират на около 18 км от Варна по стария път за София и са разпръснати на около 70 кв.км площ. Местността е полупустинна-полустепна, дълга около 32 км и широка 230 м до 4 км, с редица особености на климата (почти непрекъснати ветрове), почвата (едрозърнести карбонати с необикновено високо съдържание на едри пясъци и силно измити ерозирани глини), растителността ( само тук растат 4 растителни вида) и животински свят. Скалните групи са описани за пръв път през 1829 г. от руския пътешественик Виктор Тепляков. Редица български и европейски учени са предложили свои теории за произхода на “Побитите камъни”.

Варовиковопясъчните колони достигат до 5-7 м височина и имат диаметър от 30 см до 2-3 м. В повечето случаи имат вътрешна кухина. Приличат на колони от древни храмове, вази, вкаменени дънери, тронове. Природата ги е формовала преди около 50 милиона години, когато местността е била дъно на море. Групите носят различни наименования – Сулуджите, Слънчевските, Страшимировските, Белославските, като част от тях все още са скирти в пясъците. Пейзажът е впечетляващ и оставя трайни спомени у туристите.

Източник: Асоциация МУЗЕЙ "ИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ - Маршрути на културния туризъм" - 2004 г.

Кога са създадени църквата и училището в село Чернево? Не е известно, продполага се това да е станало през същата година, когато е била довършена църквата 1836 г. В годините на нашето национално пробуждане, село Кара-Хюсеин е една от най-здравите опори на Варненската гръцка митрополия. Въпроса за притежаването на местната църква и училището е възелът, около който се преплитат противоречията между българи и гъркомани. През 60-те – 70-те години на ХІХ в. Този антагонизъм придобива особено ожесточен характер. В такава обстановка през 1867 г. в селото е открито и българско училище. Уредено в частна къща, то с мъка устоява своето съществуване. През 1867 г. Варненското читалище “Възраждане” изпраща като подарък на местното училище над 50 учебника, а след няколко години се получава и известна сума от завещанието на шуменския благодетел Маринчо Бенли. Големи са и заслугите на някои местни деятели като Коста Чорбаджи, Георги Чернев и др.

Музей на мозайките - Девня. При посещението в Музея на мозайките могат да се видят две мозайки, които са от изключителна рядкост, както и оригиналността на самата сграда. Разходка по улиците на античния град, посещение на остнаките от базиликите и амфитеатъра допълват впечетленията.

Почивни дни: събота и неделя