Запазена е легендата, според която селото е основано от турския офицер Кара Хюсеин – адютант на великия Везир, който предвождал турската войска по време на войната между Турция и Полша през втората половина на ХVІІ век. Но има документи, които потвърждават, че селото е съществувало много по-рано. Така в един регистър на овцевъди от 1573 г. съставен от Варненския кадия Мохамед, се споменава селото Кара-Хюсеин, което до тогава е спадало към Провадийска кааза /околия/. Там са посочени имената на няколко овцевъди-турци. Селото се споменава и в други турски документи от 1676 и 1678 година пак под същото име. Всичко това ни дава основание да смятаме, че селото е основани от турци в началото на турското робство. По предание селото се е наричало “Таш-тепе” – Каменна могила. Дали през ХVІ-ХVІІ веке е имало българи в селото не е известно. Но намерените няколко малки бронзови пафтички от колан, са произведение на българското изкуство от това време.

До 1934 г. в селото се е намирала голяма чешма в която била вградена мраморна плоча със старотурски надпис, за съжаление сега изгубена. В моста, който се намира недалеч от мястото, където се намирала тази чешма е вграден камък с надпис, който бил взет при събарянето и. Надписа гласи:”За знаие: Първата постройка е 1743 г.Тя стоя 6 години без течение на вода. Днес на 4 август 1891 г. построи се от местното население”.

Коренно се променя положението на селото през ХІХ век и по специално през руско-турската война 1828-1829 г. Според видния историк Константин Иречек, през тази война турците от село Кара-Хюсеин се пръснали и останали само 3 къщи. На мястото на изселените турци се настанили погърчени българи от селата Голям и Малък манастир Казалагачко /Елховско/ и Каваклийско /Тополвградско/, а тогава Одринско. Това население живее и до днес в Ямболско и е известно под името “Кариоти” – българи, които приказвали до скоро развалено гръцки език.

Малко по-късно в село Чернево се настанили бълграи от Сливенско, а останалите малко на брой турци се преселват в съседното село “Козлуджа”. Няколко десетилетия селото се е деляло на две махали: гръцка и българска, между които е имало големи вражди. През 1836 г. в селото била построена църква. Поради засилване на враждата между българите и гърчеещите се, през Кримската война в 1856 г., българите построили отделна църква. Тя се намирала на мястото на днешният парк сред селото, била малка и вкопана в земята и по-късно отвлечена при едно голямо наводнение.

През 1934 г. селото се приеменува в “Срацимир” според едно предание, че цар Срацимир когато е бил пленен на път за Видин е нощувал тук.

През 1944 г. се наложи промяна на името поради това, че гарата се наричаше “Осеновец”, а селото “Срацимир”. Дадено бе ново име – “Чернево”, поради следните съображения: на турски първата част от старото име – Кара, значи черно, а от друга новото име се свързва и с дядо Черньо, един от първите българи дошъл в селото.